Снимка на автора: с любезното съдействие на издателство Хусо
Хавиер Валенсуела Той е от Гранада. Работил е три десетилетия Страната като хроникьор на събитията и беше репортер за войните в Близкия изток, кореспондент в Бейрут, Рабат, Париж и Вашингтон и заместник-редактор на вестника. През 2013 г. основава Без мастило, месечно дигитално списание infoFree. Твърде късно за разбиране Това е неговата петнадесета книга и пети криминален роман които той публикува, за които ни разказва в това интервю. Благодаря ви много за отделеното време и любезността.
Хавиер Валенсуела — Интервю
- ACTUALIDAD LITERATURA: Новият ви роман е озаглавен Твърде късно за разбиране. Какво ни казвате за това и откъде дойде идеята?
ХАВИЕР ВАЛЕНСУЕЛА: Това е криминален роман, който се развива в Мадрид от 1984 г.. Исках да преживея отново този светещ тъмен град, който беше Мадрид на Movida. От едната страна имаше a експлозия на живот в свобода, което се прояви в музиката, киното, живописта, фотографията и партитата, но от друга страна имаше огромна гражданска несигурност. Че Tambien беше време на quinquis и хероина. Предполагам идеята на Този роман възникна от проверката, че никой не е написал нещо подобно.
- AL: Можете ли да се върнете към първата книга, която сте прочели? А първата история, която написахте?
JV: Мисля, че първата книга, която прочетох, беше Приказки от Алхамбра, de Вашингтон Ървинг, в детско издание, разбира се. Последваха много романи. Жул Верн, Емилио Салгари и Робърт Луис Стивънсън. Мисля, че там се роди любовта ми към книгите: книгите разказваха страхотни истории, караха те да пътуваш и да имаш приключения. Започнах да се занимавам с журналистика от много ранна възраст и да разказвам истории от много различни градове и държави.. Но те бяха журналистически истории, тоест верни, уместни и проверими. Направих първото си художествено произведение, когато бях много стар: романа Мандаринакоето е а ноар който се провежда в Танжер.
- AL: Главен писател? Можете да изберете повече от една и от всички епохи.
JV: Албърт Камюс, сред французите. Хемингуей, сред американците. Сервантес и Перес Галдос, сред испанците. И по отношение на черната литература, класиката на Dashiell Хамет, Реймънд бакалин и Патриша Хайзмит и испанците Хуан Мадрид, Алексис Равело y Марта Санс.
- AL: Какъв герой в книга би искал да срещнеш и създадеш?
JV: пиратът Лонг Джон СилвърНа Островът на съкровището, de Стивънсън. Напълно приемам песента на Хоакин Сабина: „Ако ми дадете избор между всички животи, избирам този на куция пират, с дървен крак, с превръзка на окото, с лошо лице. Старият негодник, капитан на кораб, чийто флаг беше чифт пищяли и череп. Обичам пиратите, те бяха абсолютно либертарианци.
- AL: Някакви специални навици или навици, когато става въпрос за писане или четене?
JV: Когато пиша романи Обичам да имам под ръка нещо свързано с вашата тема. Например при писане Барут, тютюн и кожа Имах един на бюрото си Пистолет Star 1922, полуавтоматичен калибър 9, произведен в Ейбар за Гражданската гвардия. В случай че Твърде късно за разбиране, той не започна да пише глава, докато не чу няколко пъти темата, която щеше да й даде заглавието. Песни двамата от Nacha Pop, Radio Futura и Illegales като Los Chichos и Los Chunguitos. Те са моят начин да се потопя в определено време и място.
- AL: А предпочитаното от вас място и време да го направите?
JV: Написах моите пет романа, които вече са публикувани между Танжер, Алпухара и Салобреня. Тихи места, където мога да прекарам шест или седем часа непрекъснато в писане без излишно безпокойство. И красиви места, където вечерта мога да се разходя с прекрасни гледки и да се срещна на няколко бири с приятели.
- AL: Има ли други жанрове, които харесвате?
JV: Освен ноар жанра? Да разбира се. Четох много исторически и философски книги. Историята е пълна с фантастични истински истории, истории, които често надминават въображението на най-плодородния писател. И философията, особено тази на Епикур, Ницше и Камю, примирява ме с живота, дава ми това, което французите наричат жизнерадост, радост от животаr.
- АЛ: Какво четеш сега? А писането?
JV: Препрочитам, почти половин век по-късно, Разговор в катедралата, от Варгас Льоса. Но сега обръща много повече внимание на формата, отколкото на съдържанието, на техниката на разказване, отколкото на историите в тази книга. Варгас Льоса направи в този роман а титанично и възхитително упражнение на наративната архитектура.
И как завърших неотдавна Твърде късно за разбиране, сега Не пиша художествена литература, а само журналистически статии.. Когато пиша романи, не чета романи, а само история или философия, за да не се замърсявам. Оставям измислиците на други хора за празни периоди.
Панорама и актуални събития
- АЛ: Как мислиш, че е публикуващата сцена?
JV: Ясно е, че издателският пейзаж е такъв доминиран от три или четири огромни бизнес групи които великолепно поставят своите автори и продукти в книжарниците, медиите и литературните награди. Това е Силата на парите. Но има и десетки чудесни малки независими издатели, които публикуват великолепни произведения и се опитват да ги накарат да оцелеят под смазващата търговска тежест на бестселър. Изпитвам голямо възхищение и голяма привързаност към нашите редакционни статии за Дейвид.
- АЛ: Труден ли е моментът, в който живеем, или ще успеете да запазите нещо положително както в културната, така и в социалната сфера?
ХАВИЕР ВАЛЕНСУЕЛА: Светът на XNUMX век е прекомерно доминиран от алчност, нарцисизъм и ексхибиционизъм. Дотолкова, че неговите победители са влиятелните в социалните мрежи и победителите в телевизионни риалити конкурси. Но Има и много положителни неща. Един от най-стимулиращите е изключителният импулс, на който справедливата кауза равнопоставеност на жените.
Харесва ми масовото социално отхвърляне, което мачирулаското поведение на президента на нашата футболна федерация предизвика. И трябва да кажа, че бях един от милионите сънародници, които се чувстваха много щастливи, когато нашите женски отбор спечели световното първенство в Австралия. Там вървим добре.