На Октомври 17 беше публикуван Cuchillo, последният роман на Jили Nesbø, дванадесета част от поредицата от нейния куратор Хари Хоул. Но за този ден вече го бях чел, че едно е датата на пускане на книга, а друго, което е преди в книжарниците. Също така, ако това са Джо Несбо и Хари Хоул мой приоритетът е абсолютен и обикновено отнемам средно два или три дни. Това се случва, когато за съжаление или за щастие имате повече време за четене.
Това е моят много личен преглед de Cuchillo. Очевидно Ще млъкна тези моменти от марката Nesbø house, но е необходим сте прочели предишните заглавия или познавайте серията доста добре. И разбира се въздържайте се от профан и девици в Hells Hole. От което той е влязъл сега, ще видим дали може да се измъкне.
Cuchillo
Резюме
Изглеждаше така всичко можеше да върви горе-долу добре, ако нещо подобно може да съществува във Вселената на дупката, когато приключим Жажда. Но се оказва, че ние започнахме това Cuchillo с Хари живее сам след какво Ракел, единствената жена, която някога е обичал истински, някога изгонен от дома. И ние не знаем защо. Какво още, се е върнал да пие и работи в последния ъгъл на полицейското управление в Осло. Грижи се за случаи, които не го интересуват и пита отново защо го прецака отново всичко в личния му живот. Но щастието и Хари Хоул са две понятия, предназначени никога да не се срещат.
В същото време той е на свобода Свейн Фин, един от тези изнасилвачи серия, която Хари вкара в затвора и която сега иска да хване отново. Тогава Хари се събужда една сутрин, без да си спомня нищо от предната вечер, но има на окървавени ръце и дрехи. Това е началото на най-лошия кошмар, който се сбъдва, с който ще трябва да се сблъскате. Или хвърлете кърпата и изчезвайте.
Винаги удоволствие
Тези от нас, които имат в сърцето си сюжета за Хари Хоул, вече са повече от не се препоръчва да се очакват, критики или похвали към нова вноска, която е публикувана в поредицата. Винаги се случва едно и също. И с последното също: най-добрият сюжет, ненадминат, Nesbø в най-добрия си, непобедим, Хари по-самоубийствен и решен от всякога да открие истината.
Не знам. Те са мнения на мозъчните критици специализирана в жанра. Аз съм от разходка из къщата. И сега също знам триковете на г-н Nesbø. Така Оставам с новото абсолютно удоволствие и няколко думи: тези на Nesbø на процес на създаване, посветен на шепа негови читатели, с които успяхме да разговаряме преди няколко дни.
Неговата изискана манипулация, легендарна вече за това, че сте ви отвели в тази ситуация, която може би сте си представяли (или не), но винаги без да осъзнавате. Или по-скоро, ако можете да го предупредите. И там е неговото майсторство, защото също винаги пускаш се и падаш в капана. А, да, беше това, но ... колко впечатляващо добре ми направи, че ми го каза. И тук го прави отново.
Обрати, стари познати и този край ...
На елипсиса, защото че Nesbø винаги ни оставя по-обесени отколкото парагвайски, с тежко сърце и юмрук в устата от удара (ата), който тя ни е нанесла преди. И че сме го помирисали, защото с Хари не изневерява. Той винаги ви дава подробности и причини: в разговори между героите, в сюжетите, в съдбата на всички според тяхната конструкция. И в неявния негов основна предпоставка: най-класическата трагедия, със своите загуби, своите предателства и особено чувството, което винаги идва с: трае по-дълго от щастието.
Така че читатели, които в полиция o Жажда Те бяха донякъде нещастни от това предполагаемо щастие и спокойствие в личния живот на Хари те не трябва да се оплакват Повече ▼. Глупостите свършиха и ето го най-лошото попадение които можете да носите. Още този край което всъщност ни очаква в един от онези разкриващи разговори. Първо иска да ни обърка малко. Ами ако ни върне при Кая Солънс (Леопардът) на сцената, че ако постави друг заподозрян там. Нищо, краят идва и повтаряме: ах, да, разбира се, но възхитен.
Без компромиси
Няма лоялност към читателя. Само за Хари, за неговата същност като олицетворение на антигероя а също и на един от героите по-романтично и епично които са създадени в съвременната литература независимо от жанра. И сега той е изпаднал в най-уникалния си ад. Но ето го. Стоящ. Може би един ден дори ще успея да го изключа. Да видим какво ще реши всемогъщият му баща. И този никога няма да ни послуша.