През последните няколко години много хора ми казаха, че тази или онази книга е била отегчителен защото нищо не се случваше за първите двадесет страници. И че следователно бяха спрели да го четат. Това, което ме натъжава в моменти като този, е, че поради липса на търпение тези хора са пропуснали невероятни истории. Като се замисля, осъзнах това днес ние сме разглезени. Проблемите с четенето в a аудиовизуален свят е, че имаме твърде много външни стимули, които произвеждат непосредствени емоции и ние искаме да се почувстваме вече, сега, незабавно. Търсим истории, които откровено стигат до точката.
Няма да бъда толкова лицемерен, ако кажа, че написаната дума винаги е по-добра, тъй като се радвам и на множество сериали и филми. Тези форми на изкуство обаче накараха много хора да забравят как да се наслаждават на истории, които им отнемат времето, които растат с грижа и обич. В случая с тези, които са дори по-млади от мен, може дори да е така, че те не знаят нищо друго.
Когато имаше по-малко шум
Ядях цивилизация, от това ми става лошо и лошо.
Олдъс Хъксли, „Смел нов свят“.
Роден съм в началото на деветдесетте, в свят, който е предимно аналогов, поне на вътрешно ниво. Нямах интернет, нямах мобилен телефон, така че когато лежах в леглото с книга, нищо и никой не можеше да ме разсейва. Днес, в средата на 2018 г., човек не може да отвори роман, без да получи четири съобщения от WhatsApp и шест уведомления за Twitter. Дори докато пиша тази статия, нямах друг избор, освен да проверя мобилния си телефон няколко пъти.
Не искам да демонизирам технологията, далеч от нея. Интернет ни позволява да контактуваме с хора на хиляди километри и да откриваме форми на изкуство, които иначе не бихме познали. Но също така е a източник на разсейване, който ни пречи да се потопим в самоанализа и тишината, които дългият роман изисква. И това е нещо, което разбират онези от моето поколение, които са родени в предигитална ера и още повече тези от предишните поколения.
Силата на думите
Не знам дали вие, които ме четете, сте на дванадесет или седемдесет. Но и в двата случая предлагам следното: следващия път, когато оставите книга защото на първата страница не е имало експлозия или епичен дуел до смърт, продължете да четете. Не забравяйте, че много от великите истории отнемат време, за да ви запознаят с героите и правилата на техния свят. И това е приключение, което си заслужава само по себе си.
Страхотна статия. Мисля, че имаме повече общи неща, отколкото изглежда на пръв поглед. Напълно съм съгласен, че днес всичко е по-непосредствено, има свръхстимулация на сетивата, което ни затруднява все повече да се наслаждаваме на това, което му отнема времето. Честно казано, мисля, че е срамно, защото всички страхотни истории, които съм чел (или съм гледал, нека не забравяме, че има и бавно движещи се филми или сериали), стават лесно. Виждам го като истинска добродетел. Понякога, по-бързо и по-бързо не означава по-добре, защото в крайна сметка не си съпричастен с историята, с героите или със самото действие, поне на ниво разказ.
За поздрав.
Благодаря, че спряхте и коментирахте тук, Ниши, съгласен съм с всичко, което казахте.
За поздрав.
Спомням си като дете, когато си лягах в седем следобед, четях книга при светлината на малка лампа на нощното шкафче. Липсват ми тези дни, струва ми се, че те бяха много богати на ниво интелектуално обучение. Сега всичко ми се струва произведено. Дори писането на този коментар ми беше трудно, вече нямам същата плавност, която имах, когато прочетох повече.
Разбирам те перфектно, Хорхе.