Магарешки корем е роман, който обединява упоритата работа на младата канарска журналистка Андреа Абреу и нейния редактор Сабина Урака. И двамата разказват как са се впуснали в създаването и редактирането на това произведение сред шеметния си живот, където са преплитали работни дни с бягства в кафенета, за да говорят за книгата и други проблеми с приятели. Роман, който отразява свежестта на млада жена, решена да роди вълнуващ проект. Не беше лесно. Трябваше да работи много в различни сектори, за да оцелее, докато учи.
Родом от Тенерифе, романът на Абреу е потопен в културата на родния й остров. Тя гордо използва канарски изрази и е „мръсна“ работа, както споменава, от ежедневните приключения на Канарските острови, далеч от намерението да популяризира острова. Представяме ви Donkey Belly, много специално ревю за този повод. Продължете да четете, за да научите повече за работата.
Резюме
„Признавам, че в началото, когато Panza de Burro беше нараснал само с няколко глави, си мислех, че това ще бъде прост и красив роман, който ще отвори брадвата в тази оранжерийна тъкан, която сякаш крие едно въображаемо и свят, който трябва да бъде показано. По късно, Величието на книгата, интелигентността и дивотията на Андреа, нейният поетичен пулс и пълната й липса на страх разкъсаха рафията на парчета., и се появи сложна, болезнена, огромна, далеч не проста плантация. Направих първото издание в салон в Лисабон и мисля, че тогава разбрах, че книгата е много по-голяма, отколкото си представях. Освен това, и това е важно, изпитах завист. „Завист за невъзможността да се напише нещо подобно.“
Сабина Урака.
За автора
Андреа Абреу
Андреа Абреу е роден през 1995 г. в горната част на град, винаги облачен, в северната част на Тенерифе. Израства сред котки и цветя на вещици и когато навършва осемнадесет години, започва да учи журналистика в университета Ла Лагуна (ULL). След безброй смени на пребиваване, тя се премества в Мадрид през лятото на 2017 г., за да учи магистърска степен по културна журналистика и нови тенденции в университета Рей Хуан Карлос (URJC). Оттогава тя е стажант, сервитьорка и асистент-продавач за известна марка бельо.
Като журналист пише за рубриката Култура на вестник 20 минути и за различни медии., като Tentaciones (El País), Oculta Lit, LOLA (BuzzFeed), Quimera или Vice. Негови литературни текстове са включени в няколко дигитални и хартиени списания. Също така в антологии като Macaronesia, от La Galla Ciencia; Пияните момчета, антология на много млада трансокеанска поезия, от La Tribu или Piel fina. Млада испанска поезия (Maremágnum, 2019).
Тя е автор на стихосбирката Жена без клепачи (Versátiles Editorial, 2017) и фензина Primavera que sangra (2017), кратък поетичен анализ на нейната връзка с менструалните болки, който ще се появи тази година в издателство Demipage.
Участвал е в редица литературни прояви, като фестивала на поезията в Кордоба Cosmopoética 2018 и е съдиректор на фестивала на младата поезия в Алкала де Енарес. Миналата 2019 г. тя беше подгласник на XXXI наградата „Ана Мария Матуте“ за женска фантастика. Магарешкият корем е първият му роман.
Защо магарешки корем?
Творбата е озаглавена в чест на Канарските острови, където се случва метеорологично явление, наречено „магарешки корем“.
Метеорологичният феномен "Panza de burro"
Небето с цвета на магарешки корем (както се обозначава в Перу) или просто магарешки корем (така се нарича на Канарските острови) е израз за назоваване на метеорологично явление, което се случва в региони на тези географски ширини. Състои се от натрупване на облаци с ниска надморска височина, които действат като слънчев екран, причинявайки топлинно усещане за прохлада, характерно за северните части на почти всички Канарски острови (особено в Лас Палмас де Гран Канария). Това е феномен, който се появява в резултат на пасатите, които често обикалят Канарския архипелаг.
Пролог
[...]Panza de burro беше първият ми опит като редактор и все още съм впечатлен от процеса, сякаш току-що слязла от лудите карания на панаира, леко очукана от толкова блъскания. Редактирането на книга, която толкова много харесвам, изглеждаше като осиновяване на странно животно от екзотична страна: взимаш го на ръце, страхуваш се да не те нападне, започваш да го обичаш все повече и повече, приютяваш го, къпеш го , ти се грижиш за него. Яж, обезкалявай го. Знаеш, че той винаги ще бъде с теб, че ще го обичаш безумно, но в същото време винаги имаш предвид, че идва от много далечно място […]
[...]Ако трябва да опиша или поканя някой да прочете Магарешки корем, да отиде в този двор с опустошени папрати, да седне в този малък пластмасов стол, за да може дяволът да влезе в него, да се изпълни - вместо да се изпразни - със страсти и завист, Не бих знаел как да го направя, истината. Ако трябваше да определя книгата пред публика, нямаше да знам как да го направя, без да се разплача малко, честно. Магарешкият корем е трескав роман. Замърсява. Този абзац всъщност е абсолютно опетнен със своя стил, мръсен […]
Сабина Урака.
Кратко представяне на Donkey Belly
Пасео де Сан Кристобал де Ла Лагуна (Санта Круз де Тенерифе)
Тези части от обширния пролог, подготвен от редактора на книгата на Абреу, Сабина Урака, са много представителни и перфектно въплъщават природата на романа: трескав, „мръсен“, труден за описване... Можем да кажем, че Това е красива и творческа „бъркотия“ в проза, пропита с канарската култура. Ето как можем да определим магарешкия корем.
Романът е структуриран в глави с най-внушителни заглавия в най-чистия канарски стил. Без да продължавам по-нататък, прологът започва така: Седнете на този пластмасов стол, деца мои., от Сабина Урака. След това отстъпва място на началото на произведението с първите две глави, които гласят така: „„Толкова уверен, толкова безстрашен“ и "„Просто данък.“
И както се казва в това последно споменаване, можем да ви предложим само a fisquito просто на тази работа. Ако се интересувате да научите повече за Panza de Burro, може би е време да вземете книгата и да се изгубите в нейните страници.