Дейвид Ботело | Снимка: Twitter профил.
Дейвид Ботело eТой е от Мадрид и е добре познато лице в медиите, особено като разпространител на история. То е също писател и сценарист и водещ на програми като Въпросът за историята y това е друга история, на Telemadrid, със също автор Кармен Санчес-Риско като съдружник. Сред книгите му са Фолони, любовни афери, неразумност, заплитане, трикове и други трикове от деветнадесети век, Викингите не са имали рога. o Филип Красивия. анатомия на едно престъпление.
В този обширен интервю Той ни разказва за кариерата си и много други теми. Оценявам високо вашето съчувствие и отделеното време.
Дейвид Ботело — Интервю
- ACTUALIDAD LITERATURA: Писател, комуникатор, продуцент, телевизионен водещ... Има ли специално лице, в което се чувствате по-комфортно?
ДЕЙВИД БУТИЛКА: Обикновено се представям като писател и сценарист. Какво е кръстовището на буквите. Това е професията, която съм развил най-много, в която винаги има какво да науча и в която се чувствам най-комфортно.
- AL: Можете ли да се върнете към първата книга, която сте прочели? А първата история, която написахте?
DB: Беше детска версия на Оливър Туист (както е), от колекцията Другарю, от издателство Сима. Това беше първата книга, която ми подариха. Прекарах живота си в четене всичко, което падна в ръцете ми, но у дома имаше малко книги. Този ми беше даден от съседи, когато бях на шест години. Пазя я като злато в плат, заедно с почти всички книги, които съм чела като дете. Дивото зове, The Hollisters, Петимата, Хулио Верн...
тази история
Първата история, която написах беше стихотворение. бях вътре трета от GBS. Баба ми Лала, която ме научи да чета и ми разказваше приказки всяка вечер, току-що беше починала. Същата година се преместихме. Къщата беше по-голяма, но ми беше тъжно. Той беше нов в училище и беше уплашен. Винаги седях на последния ред. Една сутрин, учителят Дон Алфредо ни помоли да му напишем нещо. И това стихотворение излезе. Тръгвах от поклонник, който не спря да пътува. Предполагам, че виках да ме пуснат да избягам. Или може би просто исках да намеря своето място в света. Не знам…
Дон Алфредо го хареса и ме помоли да го прочета на глас, пред целия клас. Все още получавам тахикардия, когато си спомня. Накрая към мен се обърнаха колеги. Предполагам, че са ми го казали те бяха харесали. Но всичко, което помня са усмивките им. Топлината на ръка на рамото. Усещането за облекчение. Онзи ден открих, че писането е начин да бъдеш обичан.
Eписатели и герои
- AL: Главен писател? Можете да изберете повече от една и от всички епохи.
ДБ: През живота си съм имал различни изблици... Имах момент Жул Верн, като всички; след това минах Джей Джей Бенитес, докато не се наситих на коне и Троя. Като тийнейджър имах купидон с масите на Ортега и Гасет и неговите изследвания върху любовта, с начина на разбиране на Кастилия де Антонио Мачадо, със стиховете на капитана Неруда. Лорка ме накара да летя с драматичната сила на поезията. Александр Забих повече от един меч като устни. Борхес ме убеди в ползата от това да бъда кратък. Буковски ме научи на изразителната сила на нецензурния език. Джоузеф Кембъл ми разказа за пътуването на героя около лагерния огън.
И зениците ми на думи пресичат Пако прагАнхел Гонзалес, Гарсия Маркес, Боб Дилън, Буеро Валехо, Лопе де ВегаЛуис Гарсия Монтеро Калдерон, Питър Шафър, Чехов… осъзнавам, когато препрочитам списъка, че има много поезия, малко театър, малко разказ и по-малко тест, какво е жанр, който практикувам най-много.
Завършвам работата с другата си мания: Хуан Антонио Себриан, Нивес Конкострина, Хуан Еслава ГаланХесус Калехо Хосе Луис Корал...
- AL: Какъв герой в книга би искал да срещнеш и създадеш?
DB: Дон Кихот. За всички. Той е кръгъл характер. Съпътстваше ме повече от всеки друг. Това е единствената книга, която препрочитам няколко пъти. Виждам се малко как се боря с вятърни мелници, бъркам стада с вражески армии и сляпо размахвам мечове срещу мехове. Дон Кихот Изглежда ми много по-истински от Сервантес. По-малко ми е трудно да си представя онзи, който язди с бронята си на четиридесет градуса под слънцето на Ла Манча, отколкото другия, който вдига писалката.
Обичаи и четения
- AL: Някакви специални навици или навици, когато става въпрос за писане или четене?
ДБ: Налагало ми се е да пиша в кипящи от работа редакции, в барове, в библиотеки, в паркове... Над всички, Пиша у дома. Аз съм от онези щастливци, които имат място със светлина, голям екран и книги, много книги. Буквално прекарвам живота си, заобиколен от написани думи.
- AL: А вашето предпочитано място и време да го направите?
DB: Имам толкова много работа, че не мога да стана изящна. Пиша веднага, в средата на сутринта, след хранене, следобед, през нощта и/или на зазоряване. Когато излизам от вкъщи, обикновено нося компютъра си със себе си.
Същото се случва и с четенето. Не мога да изляза от къщи без моята електронна книга. Не и без моята електронна книга. Обичам да чета навсякъде.
Въпреки че без съмнение най-доброто място да се насладите на удоволствието от четенето е легло. Сутрин, когато животът го позволява. И винаги, винаги, през нощта. Не мога да си представя да си легна без да чета известно време. Имам приятел с блог на име Сънят да ме достигне четейки, и не мога да бъда по-голям фен. Това е единственото ми хоби за четене. Моят читателски каприз. Моят порок. Падайки в обятията на Морфей, докато думите бледнеят пред очите.
- AL: Този исторически момент, който най-много те привлича?
DB: Харесвам историите повече от моментите. Намерих прекрасни истории през XNUMX век, по време на управлението на католическите монарси, в кралския дворец на Мадрид, по улиците на половината свят, в Алхамбра, в Барселона на Гауди... Ако трябваше да избирам, бих искал да обърна много повече внимание на това митично време, в търсене на огън, в който хората научиха всичко.
Дейвид Ботело- Проекти
- АЛ: Какво четеш сега? А писането?
DB: Четейки, аз съм малко натрапчив и доста разхвърлян. Така че отивам в trantran с няколко книги едновременно: Гражданската война в Испания, от Хю Томас, издание с меки корици, което пада от страниците. Вале Инклан и необичайният случай на човека с рентгенови лъчи в очите, от La Felguera Editores, който ми дадоха по време на курса и очаквах с нетърпение да започна. Одисеята на Кабеса де Вака, от Rubén Caba и Eloísa Gómez Lucena, за работа. Най-дългата нощ, от Карлос Гибаха, защото винаги трябва да носите a поезия.Географията е съдба, от Иън Морисън, защото никога няма да спра да се опитвам да науча английски. Сега, когато започват празниците, ще се опитам да прочета малко разказ, който е моят постоянен чакащ акаунт.
Y Никога не спирам да пиша, особено сценарии за моите проекти. Току-що пуснах предаване за Toledo и аз откъсвам един от Cabeza de Vaca. имам различни чернови на парчета за историята на Мадрид. имам редакционно задание толкова скорошно че още не мога да споделя. И винаги имам няколко проекта в ход, няколко романа, пиеса, пилотен сериал, два или три документални филма... Да видим дали флейтата звучи и аз правя дупки, за да им дам лек тласък.
панорама
- АЛ: Как мислиш, че е публикуващата сцена?
DB: Едно от любимите ми хобита е да се губя в книжарниците. С напредване на възрастта все повече ми се завива свят, като знам, че никога няма да прочета дори половината от книгите, които се продават по това време... Толкова много предложения ме затрупват.
Като автор мога само да кажа, че съм имал късмет. Наясно съм, че средата, в която работеха издателите, с които се запознах преди двадесет години, когато издадох първата си книга, няма нищо общо с променящия се свят, в който живеем сега. В крайна сметка ще бъде вярно, че никой не може да се къпе два пъти в една и съща река, особено не в размирна река.
Комуникационният пазар (телевизия, радио, издателство...) преживява криза цифрова идентичност. Няма друг избор освен да се адаптираш или да умреш. И продължавай да плуваш.
- AL: И накрая, какво мислите, че хрониките на бъдещето ще кажат за настоящето, в което живеем?
ДБ: Не знам какво ще кажат хрониките, но съм сигурен, че ако бяхме там, за да го видим, щяхме да се изненадаме. Историците имат предимство, т.к историята се пише много по-добре от бъдещето. Никой не успя да предвиди, че християнство Това ще бъде доминиращата религия в половината свят. И когато то вече е факт, начинът на тълкуване на миналото се променя. Тези, които са преживели убийството на ерцхерцога на Австрия в Сараево, не са знаели, че години по-късно някой ще каже, че това е спусъкът за Първата световна война.
Пее под дъжда, Закуска с диаманти o Кралицата на Африка Те дори не бяха номинирани за Оскар за най-добър филм на годината. Представете си, ако някой беше казал на Хичкок, че седемдесет години след като Академията го отхвърли, психоза ще бъде смятан за един от най-добрите филми в историята на киното. И може би никой няма да говори за нас, когато умрем. Кой знае какво ще каже бъдещето за настоящето? Може би дори не помнят COVID. А Филомена ще бъде само тази, която обича да пее.