Виктор Колден Той е от Мадрид и има диплома по романска филология. Вече има издадени няколко заглавия сред които са неговият роман райски инвентар, сборник с литературна проза (Вестник на меланхолията), автобиографичната история Двадесет и пет от преди двадесет и пет y Усмивката ти без трепет. В този интервю ни разказва за последното, Утре отивам. Благодаря ви много за отделеното време и любезността.
Виктор Колден — Интервю
- ACTUALIDAD LITERATURA: Последната ви издадена книга е озаглавена Утре отивам. Какво ни казвате за него и откъде дойде идеята?
ВИКТОР КОЛДЪН: Утре отивам (Abada Editores, 2023) е дневник на шестдневен пешеходен поход през района на Тиерас Алтас в Сория. Хрониката на екскурзията се редува с кратко reflexiones за теми като самотата и свободата, себе си и другите, надеждата, болестта, страстта към пътищата и неизбежността на писането.
En Утре отивам Има и три или четири алюзии за края на една любовна история. Това е книга много лично и интроспективен, и в същото време a книга за пътуване, написана на открито в които природата присъства много.
Идеята
Идеята дойде от желание да съчетая в писмен вид някои от моите страсти и мании. Историята на една разходка ми предложи отворена структура, в която да вплета различни теми. От друга страна, пустите пейзажи на северна Сория бяха идеални за поставяне на гласа на онзи разказвач, който се определя като „ходец, който пише“ или „писател, който ходи“.
- AL: Можете ли да се върнете към първата книга, която сте прочели? А първата история, която написахте?
VC: Не знам коя беше първата книга, която прочетох. Сред тези от моето детство, които помня, ще подчертая Обувки от огън и сандали от вятър, от Урсула Вьолфел; на Библия, разказана на деца, от Anne de Vries; Комиксите на Хосе Ескобар (Палатка, Zipi и Zape…) и на Франсиско Ибаниес (Mortadelo и Filemon, 13, Rue del Barnacle, Покривни прекъсвачи…); историите на Астерикс (Госини и Удерзо) и дрънкане (Hergé). Също така, разбира се, книгите на Енид Блайтън: поредицата на ПетиматаНа Седемте тайниНа Aventura и мистерия.
Мисля, че той първа история което написах като тийнейджър за училищен литературен конкурс (който не спечелих), беше озаглавен Писмото.
Писатели, обичаи и жанрове
- AL: Главен писател? Можете да изберете повече от една и от всички епохи.
VC: Сервантес, Галдос, Мачадо, Азорин, Сернуда, Кункейро, Кармен Мартин Гайте, Хуан Марсе, Пабло Гарсия Баена, Фелипе Бенитес Рейес, Марсел Пруст, Патрик Модиано, Винченцо Кардарели, Джорджо Басани, Наталия Гинзбург, Оскар Уайлд, Робърт Луис Стивънсън...
- AL: Какъв герой в книга би искал да срещнеш и създадеш?
VC: Три героя, които идват на ум, са Фабрицио дел Донго (Чартърхаусът в Парма, Стендал), Салвадор Монсалуд (втора серия от Национални епизоди, Galdós) и Дейвид Балфур (Отвлечен, Стивънсън).
- AL: Някакви специални навици или навици, когато става въпрос за писане или четене?
VC: По времето на пиша: ако е на ръка, използвайте пера, много фини химикалки или маркери. Спете и с бележник до вас, за всеки случай. И по-общо, погрижете се за ритъма и благозвучието на прозата.
Когато чета: има добре подострен молив да може да подчертае.
- AL: А предпочитаното от вас място и време да го направите?
VC: За пиша: В кухня или бюрото ми, сутрин, много рано. В някои библиотеки, когато няма много хора, също пиша много удобно.
за чета: ръка диван и легло, първия или последния час от деня. Обичам да чета и в автобуси, влакове и самолети.
- AL: Има ли други жанрове, които харесвате?
VC: Като писател, романът, разказите и мемоарите. Като читател също поезия и есета.
Виктор Колдън — Текущ преглед
- АЛ: Какво четеш сега? А писането?
VC: Чета три книги: the Животът на Диего де Торес Виляроел в изданието на Гай Меркадие за Castalia; есе на Марек Биенчик, озаглавено Меланхолия. От тези, които са загубили щастието и никога няма да го намерят, публикувано от Acantilado в превод на Майла Лема. И една антология от чилийски поет, който обичам, Хорхе Тейлие: Изгубените домейни (Фонд за икономическа култура, селекция от Ервин Диас и пролог от Едуардо Ланос).
Що се отнася до писането, аз работя в a набор от истории за любовта. Може би един от тях в крайна сметка се превръща в роман.
- АЛ: Как мислиш, че е публикуващата сцена?
В.Ч.: В него има неща, които... Но аз оставам с многообразието и богатството на гласовете на авторите, с работа похвално от traductores, с работата на издателите, които се ръководят от качество и взискателни критерии, с ентусиазъм срещу вятър и прилив на книжарници малки, които имат културно призвание и с безценното труд на Библиотеки обществено.
- AL: Как се чувствате относно културния и социален момент, който преживяваме?
VC: Чувствам се зле от това, но трябва да е въпрос на възраст...