Финландският писател Мика Уолтари умира в Хелзинки на 26 август 1979 г.. Той е един от най-известните в света автори на тази страна. Той е известен със своите исторически романи и е много плодовит автор. Най-известното му заглавие е Синухе, египтянинът. Днес в негова памет си спомням работата му.
Мика Уолтари
Мика Тоими Валтари е роден през Хелзинки и той беше (и все още е) един от най-известните финландски писатели. Той е известен преди всичко с историческите си романи. Проучване Богословие и философия и е работил като журналист и литературен критик за различни финландски вестници и списания. Това също беше член на Финландската академия. Написа поне 29 романа, 6 стихосбирки и 26 пиеси както и няколко радио и филмови сценария, преводи и стотици рецензии и статии.
Най-аплодираният му роман е Синухе, египтянинът, публикувано през 1945 г. Но имаше много повече подобни Куритон Сукуполви, Ахаматон, Мигел, ренегатът, Тъмният ангел, Обсадата на Константинопол, Опасна игра, Кралица за един ден, непознат дойде във фермата, кралицата на императорския бал, От родители до деца, Марк Римлянин, Ваканции на Карнак, Момиче на име Осми. Негови творби са преведени на повече от 30 езика.
Египтянинът Синухе
Беше lпърви и най-успешен на историческите романи на този автор. Това разположен в Древен Египет, по време на управлението на фараона Ехнатон. Главният герой е Синухе, твоят кралски лекар, който разказва своята история в изгнание след смъртта на този фараон. Какво още, е загубил позицията си поради неуспешната му връзка с куртизанка. Също така губете къщата на родителите му и цялото му наследство. Освен събитията, настъпили в Египет, романът разказва и за пътуване от Sinuhé от Babilonia, Крит и други градове.
Фрагменти от романа
принцип
Аз, Синухе, син на Сенмут и съпругата му Кипа, написах тази книга. Да не пея възхвалата на боговете на страната Кеми, защото ми писна от боговете. Не да хваля фараоните, защото съм уморен от техните действия. Пиша за себе си. Не да ласкае боговете, да не ласкае царете, не от страх да дойде или от надежда. Защото през живота си съм претърпял толкова много изпитания и загуби, че напразният страх не може да ме измъчва и съм уморен от надежда в безсмъртие, както и от боговете и царете. Тогава това е само за мен, за когото пиша, и по този въпрос вярвам, че се разграничавам от всички минали или бъдещи писатели.
Окончателен
Защото аз, Синухе, съм мъж и като такъв съм живял във всички онези, които са съществували преди мен, и ще живея във всички онези, които съществуват след мен. Ще живея в смеха и в сълзите на хората, в техните скърби и страхове, в тяхната доброта и лошост, в тяхната слабост и сила. Като мъж ще живея вечно в човека и поради тази причина нямам нужда от приноси на гроба си или безсмъртие за името си. Това е написал египтянинът Синухе, който е живял сам през всичките дни на живота си.
Още фрагменти
- Истината е остър нож, истината е нелечима рана, истината е разяждаща киселина. Поради тази причина, през дните на своята младост и на силата си, човек бяга от истината към къщите на удоволствието и е заслепен от работа и трескава дейност, с пътувания и забавления, със сила и разруха. Но идва ден, когато истината го пронизва като копие и той вече не изпитва радостта от мисленето или работата с ръце, а се оказва сам, сред събратята си, а боговете не носят никакво облекчение на неговите самота.
- Пиша, защото виното е горчиво по небцето. Пиша, защото съм загубил желанието да се забавлявам с жени, а нито градината, нито езерцето за риба предизвикват радост в очите ми. През студените зимни нощи чернокожо момиче затопля леглото ми, но не намирам удоволствие от нея. Уволних певците и шумът на струнните инструменти и флейтите унищожава ушите ми. Ето защо пиша, Синухе, че не знам какво да правя с богатство или златни чаши, смирна, абанос и слонова кост. Защото притежавам всички тези стоки и не съм лишен от нищо. Робите ми все още се страхуват от персонала ми, а пазачите спускат глави и слагат ръце на колене, когато минавам. Но стъпките ми бяха ограничени и кораб никога няма да се качи в дъното.
Филмът
De 1954, го произведе Дарил F. Занук за 20th Century Fox и го режисира Майкъл Къртис, известният режисьор на Робин от гората o Казабланка. Сред неговите преводачи са Едмънд Пърдъм, Джийн Симънс, Джийн Тиърни, Виктор Зрели, Майкъл Уайлдинг, Джон Карадайн или Питър Устинов. Не постигна очаквания успех, но беше номиниран за Оскар за най-добра фотография.