Мариано Хосе де Лара, писател, журналист, литературен и политически критик, стои на най-почитания олтар на Литературен романтизъм Испански с Хосе де Еспронседа, Густаво Адолфо Бекер и Розалия де Кастро. И бях само на 27, когато се самоубива на 13 февруари 1837г. В негова памет подбирам 30 от неговите фрази че, четейки ги с днешните очи, не са загубили никаква валидност.
- Лицемерието винаги триумфира в обществото!
- Блажени онези, които не говорят; защото се разбират.
- Писането в Мадрид плаче, търси глас, без да го намери, като в непреодолим и насилствен кошмар.
- Благословен е всеки, на когото жената казва „не искам“, защото той поне чува истината.
- Сърцето на човека трябва да вярва на нещо и вярва на лъжи, когато не намира истини, за да повярва.
- По-лесно е да отричаш нещата, отколкото да разбереш за тях.
- От гледна точка на любовта имам друго суеверие: Представям си, че най-голямото нещастие, което може да се случи на мъжа, е, че жената му казва, че го обича.
- Публиката се чувства масово и се събира по съвсем различен начин от всеки отделен човек.
- Усещането е нежно цвете, да го докоснеш означава да го изсъхнеш.
- Талантът не трябва да се използва, за да се знае и казва всичко, а да се знае какво да се каже за това, което се знае.
- В тази тъжна страна, ако обущар иска да направи бутилка и се окаже зле, тогава няма да му позволят да прави обувки.
- В брака е необходимо да притежавате качества, които издържат, издържат и големите страсти бързо преминават; докато спокойното състояние по всяко време е добро.
- С оглед на факта, че нямам страхотна памет, обстоятелство, което не спира да допринася за този вид щастие, което съм формирал в себе си ...
- Изпълнението е слава, а не слабост и щастлив е онзи, който може да се подчини на поне една красива жена.
- Къде испанският народ вижда своята основна опасност, най-непосредствената? На власт, оставена от неразбраната толерантност.
- По-лесно е да отричаш нещата, отколкото да разбереш за тях.
- Има неща, които нямат решение и те са най-много.
- Като цяло може да се гарантира, че в обществото няма нищо по-ужасно от отношението към хора, които чувстват, че имат някакво превъзходство над своите връстници.
- Писането в Мадрид плаче, търси глас, без да го намери, като в непреодолим и насилствен кошмар.
- Разликата между глупаците и талантливите мъже обикновено е само в това, че първите говорят глупости, а вторите го правят.
- Има някои мъже, които не казват това, което мислят, а други, които мислят твърде много това, което казват.
- Обстоятелства ... безсмислени думи, с които човек се опитва да разтовари отговорността за своите глупости върху идеалните същества.
- Скромността не е нищо друго освен гордост, облечена в маска.
- Безмилостен природен закон: или поглъщайте, или поглъщайте. Хора и хора, или жертви или палачи.
- Авторите винаги са казвали в своите предговори и сами са вярвали, че пишат за обществеността; не би било лошо, ако те бяха разочаровани от тази грешка. Непрочетените и подсвирналите очевидно си пишат; аплодираните и празнувани пишат за техния интерес, понякога за тяхната слава; но винаги за себе си.
- Хората в Мадрид идват в цирка, за да видят животно толкова добро, колкото и тормозено, което се занимава с две дузини животни, преоблечени като мъже.
- Най-дълготрайните любови са тези, при които един от двамата влюбени е изключително ревнив.
- Много неща ми се възхищават на този свят: това доказва, че душата ми трябва да принадлежи към просташката класа, към дясната среда на душите; само на много по-висшия или много глупавия изобщо не се възхищават.
- Сърцето ми е просто поредната гробница. Кой е умрял в него? Хайде да четем. Ужасен знак! Тук се крие надежда!
- Не се ли чете в тази държава, защото не е написана, или не се пише, защото не се чете? Това кратко съмнение ми се предлага за днес и нищо повече. Ужасно и тъжно нещо ми се струва да пиша това, което не се чете.