Снимка: Агустин Гарсия Калво. Уикипедия.
Агустин Гарсия Калво е роден в Замора в ден като днешния през 1926 г. Той беше граматик, поет, драматург, есеист, преводач и мислител и беше част от Лингвистичния кръг на Мадрид. Носител на няколко награди като Националното есе, Националната драматична литература и същите за цялостната работа на преводач. Това са 4 стихотворения избрани от творчеството му за да го запомните или откриете.
Агустин Гарсия Калво — 4 стихотворения
безплатно обичам те
безплатно обичам те
като скачащ поток
от скала на скала,
но не моя.
голям обичам те
като бременна планина
на пролетта,
но не моя.
Добре че те обичам
като хляб, който няма вкус
хубавото му тесто,
но не моя.
Високо Обичам те
като топола, отколкото до небето
той се събужда,
но не моя.
Бланка обичам те
като портокалов цвят
на земята,
но не моя.
но не моя
нито на Бога, нито на никого
дори не твоя.
спокоен съм
Спокоен, аз съм като морето
Серена.
Отиди, приятелю, да плачеш
твоята мъка
не знам или казвам
мой кръвен приятел
който има сърцето
на сол.
Спокоен, аз съм като нощта
спокоен:
Какво време, приятелю, каква загуба
от пясък!
не очаквай и не искаш
моето любовно богатство
че в кладенеца му пада
луна.
Аз съм спокоен, ако ти си
(спокоен).
Ако аз съм добър, ти си повече
това е добре.
Не очаквайте и не искайте
любов; и плачи,
точно като нощта
и морето.
не се събуждай
Не се събуждай.
Момичето, което спи на сянка
не се събуди;
който спи под сянката на дървото;
не се събуди;
в сянката на наровото дърво
не се събуди;
Добра наука, нар,
не се събуди;
на науката за доброто и злото
не се събуждай.
Не се събуждай, продължавай
смърт в сън;
следвай полъха на крилото
спяща смърт;
до полъха на ангелското крило
смърт в сън;
целунато ангелско крило
спяща смърт;
на ангела, целунат по челото
смърт в сън;
целуна по челото на лилията
спяща смърт;
на челото на лилия в сянка
смърт заспала
не се събуждай, продължавай
момичето заспало,
не се събуждай, не.
който рисува луната
който рисува луната
на покривите от шисти?
който пося житото
Под вода?
Ти си толкова глупава, моя малка душа,
толкова глупаво и така.
момичето ми заспа
и всички ме галеха,
самотни родители,
бременни девойки
Ти си толкова глупава, моя малка душа,
толкова глупаво и така.
където изглежда няма война
Все едно нищо не се е случило:
червеи тъкат;
също и паяци.
Ти си толкова глупава, моя малка душа,
толкова глупаво и така.
Ако някой плаче, това е защото
знае, че има сълзи;
и когато се смееш е
защото му се иска
Ти си толкова глупава, моя малка душа,
толкова глупаво и така,
душата ми.
Източници: Литературен музей, Trianarts.