Назим Хикмет. Годишнина от рождението му. Стихотворения

Назим хикмет Той е роден в ден като днешния през 1901 г. в Солун, тогава турски град. Счита се за най-видният турски поет на XNUMX век. Революционните му идеи го принуждават да изживее половината си живот в затвор и изгнание. Публикува и театър и разкази и творчеството му е белязано от влиянието на поети като напр Маяковски. За да го запомните или познавате тук е а избор на стихотворения.

Назим хикмет - Стихотворения

Момичетата харесват златни нишки...

Момичетата харесват златни нишки
в този европейски град
разхождат се с чехли като нашите.
Над Истанбул, който нося вътре, небето е ясно.
Кипарис, фонтан, Ãœsküdar.
Дори и да бягах, нямаше да стигна
няма да достигне парата, която излиза от дока.

Петият ден от гладна стачка

Ако не мога да се изразя добре, братя,
това, което искам да ти кажа,
Ще трябва да ме извините:
Усещам малко замайване
Главата ми се върти малко.
Не е алкохолът.
Просто е малко гладно.

братя,
Тези от Европа, тези от Азия, тези от Америка:
Не съм в затвора или гладна стачка.
Протягах се на тревата тази вечер през май
И очите ти ме гледат много внимателно,
сияещи като звезди,
Докато ръцете ви
те са едната ми ръка, която клати моята,
като на майка ми,
като тази на моята любима,
като моя живот.

Братята ми:
От друга страна, ти никога не ме изоставяше,
Не аз, не моята страна,
нито на моите хора.
По същия начин, по който те обичам,
ти искаш моето, знам.
Благодаря ви, братя, благодаря ви.

Братята ми:
нямам намерение да умирам.
Ако ме убият
Знам, че ще продължа да живея сред вас:
Ще бъда в стихотворенията на Арагон
(в неговия стих, който възпява щастието на бъдещето),
Ще бъда в гълъба на мира, от Пикасо,
Ще бъда в песните на Пол Робсън
И най-вече
и кое е по-красиво:
Ще бъда в триумфалния смях на другаря,
Сред пристанищните спедитори на Марсилия.
Да ви кажа честно, братя,
Щастлив съм, щастлива свобода.

Градът, следобедът и ти

Между ръцете ми си гол
градът, следобедът и ти
твоята яснота озарява лицето ми
а също и миризмата на косата ви.
Чии са тези удари
че бие бом бом и се обърка с дъха ни?
твоя? от града? вечерта?
Или може би са мои?
Къде свършва следобедът къде започва градът
къде свършва градът къде започваш ти
къде да свърша къде да започна?

Две любови

В едно сърце няма място за две любови
лъжа
може да бъде.

В града на студените дъждове
нощ е и лежа в хотелска стая
очите ми са приковани високо
облаците преминават през тавана
тежки като камиони, движещи се по мокър асфалт
и най-вдясно
бяла конструкция
може би стотици истории
високо над златна игла блести.
Облаците преминават през тавана
облаци, натоварени със слънца като кайкове от дини.
Сядам на перваза на прозореца
отражението на водата гали лицето ми
На брега на река ли съм
или край морето?

Какво има на тази тава
на онзи розов поднос
ягоди или къпини?
В полето с нарциси ли съм
или в снежна букова гора?
Жените, които обичам, се смеят и плачат
на два езика.

Раздялата се люлее във въздуха като желязна пръчка...

Раздялата се люлее във въздуха като желязна пръчка
което удря лицето ми лицето ми
аз съм зашеметен

Бягам, раздялата ме следва
не мога да избягам
краката ми не успяват, ще се срина

раздялата не е време или начин
раздялата е мост между нас
по-фин от косъм, по-остър от меч

по-фин от косъм, по-остър от меч
раздялата е мост между нас
дори когато седим коленете ни се допират

Fuente: На половин глас


Бъдете първите, които коментират

Оставете вашия коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

*

  1. Отговорен за данните: Мигел Анхел Гатон
  2. Предназначение на данните: Контрол на СПАМ, управление на коментари.
  3. Легитимация: Вашето съгласие
  4. Съобщаване на данните: Данните няма да бъдат съобщени на трети страни, освен по законово задължение.
  5. Съхранение на данни: База данни, хоствана от Occentus Networks (ЕС)
  6. Права: По всяко време можете да ограничите, възстановите и изтриете информацията си.