Почитан шведски илюстратор се изказа след въпрос, зададен от неговия редактор променяйте стереотипните представи на други култури в популярните си детски книги.
Ян Льоф, който спечели наградата Astrid Lindgren през 2011г в областта на шведската литература, насочена към деца и младежи, заяви тази седмица в шведския вестник Dagens Nyheter, че издателят му го беше помолил да промени образите на две от книгите си, по-специално от Mofar är sjörövare (на испански, Дядото е пират) и Ta fast Fabian (на испански, залавянето на Fabián).
Първото заглавие, Mofar är sjörövare, беше публикувано през 1966г и е за момче и дядо му, които тръгнали да крадат съкровището на зъл пират на име Омар. От друга страна, втората книга показва образа на мъж в племенна носия.
Lööf каза, че вестник Dagens Nyheter му беше даден ултиматум, или щеше да смени илюстрациите в книгите или те щяха да бъдат изнесени от продажба на обществеността.
„На 76 години съм и не мога да се притеснявам да се променя. Не става въпрос за парите за мен, но вероятно nили ще направя още книги с картинки за деца".
Предишният коментар авторът добави, че образът на втората книга на племенната носия е получен по модела на негов приятел.
"Знам това би се почувствал поласкан. Той беше много красив мъж "
Издателят Bonnier Carlse отрича твърдението, че са анулирали книгите, заявявайки, че все още не е ясно дали книгите ще останат на склад.
В изявление, направено от режисьора, той каза, че въпросът е сложен и че наскоро издателят е обсъждал с Lööf някои изображения в книгите му, които „може да се възприеме като стереотипни представяния на други култури".
„Нашата отправна точка е, че нашите книги ще имат приобщаваща перспектива и не възпроизвеждат предразсъдъци. Всички книги са плод на своето време ... Като възрастен това може да не е проблем и човек може да постави произведението в неговия исторически контекст, но въпросът е дали можем да очакваме същото от нашите деца."
Докато някои смятат, че дебатът е смешен, други посочват цензура. Режисьорът заключи
„Важно е да можете да проведете тази дискусия, защото тя е важна и въпросът е труден. Или спрете да продавате любима класика, или рискът книгите ни за деца да повтарят предразсъдъците за младите читатели “.
Той също така изрази надежда, че издателят и авторът ще намерят решение на ситуацията.
„За мен проблемът е по-сериозен от тези конкретни книги. Става въпрос за това как ние като издатели по уважителен начин управляваме своето културно наследство и в същото време се съобразяваме с настоящата стойност, за да дадем най-добрия интерес на сърцата на децата ”.
В заключение в тази статия ви задавам един или два въпроса: светът е пълен със стереотипи, не само в литературата, но те ни заобикалят навсякъде и не винаги трябва да е лошо. Това, че се прави опит за промяна на стереотипите в книгите, показва по-голямо равенство, но, от друга страна, и като се има предвид, че книгите на този автор са класика от 1966 г. (преди 50 години), Необходимо ли е да се променят класическите приказки, за да се премахнат стереотипите? Това не би ли било премахване на оригиналната приказка и следователно премахване на класика? И накрая, мислите ли, че стереотипите могат да навредят толкова много на читателите?
Лично аз мисля, че свят, заобиколен от стереотипи, не е добър, но че ако ги комбинираме по добър начин с нестереотипи, не би трябвало да има голям проблем. От друга страна, не ми се струва правилно да модифицирам класика, защото тя не отговаря на това, което издателите искат сега в книгите. Също така вярвам, че трябва да имаме повече увереност в способността на децата да се научат да поставят контекста на книгите и в родителите, когато става въпрос да им кажем колко истина има в тях.
Здравей Лидия.
Напълно съм съгласен с окончателното ви размишление в последния параграф. Проблемът от няколко години е, че обществото живее инсталирано в политически коректни. Аз съм твърд застъпник да казвам нещата по учтив, учтив и честен начин. Но това не означава, че човек трябва да попадне в известния израз: „Майната й с цигарена хартия“.
За мен би изглеждало като литературна или редакционна аберация да се променят класическите истории, така че да не се нарани детската (или дори възрастната) чувствителност. Хората не са глупави и децата също. Можете ли да си представите, че е имал за цел да модифицира финала на „Червената шапчица“, за да не насърчава лова на вълка? Би било абсурдно, нелепо.
Литературен поздрав от Овиедо и благодаря.
Съгласна съм с теб, Лидия. Според мен класическата приказка трябва да остане такава, каквато е, и трябва да се анализира, като се вземе предвид времето и социалното положение на момента.
Това, което ми се струва съществено, е, че оттук насетне се пишат истории без стереотипи, отразяващи мултикултурно общество. Не подкрепям особено политическата коректност, а премахването на предразсъдъците. Ако направим второто, първото няма да е необходимо.
Поздрави от лоши земи!
Здравей, Luchifús.
Колко смешен е вашият псевдоним, много е хубав. Изглежда името на анимационен герой.
Аз съм напълно съгласен с теб.
Поздрави от астурийските земи.