Балтасар Магро. Снимка на Б. Моя, предоставена от Ingenio de Comunicaciones.
Балтасар Магро Тя е журналист и добре познато телевизионно лице, в който е работил повече от тридесет години като сценарист на културни програми или директор на информационни пространства, сред които митичното Седмичен доклад. Издал е няколко книги и последният му роман е Мери Бланшар. Даде ми това интервю Благодаря ви за отделеното време и доброта.
Балтасар Магро. Интервю
- ACTUALIDAD LITERATURA: Помниш ли първата книга, която прочете? А първият разказ, който написахте?
БАЛТАСАР МАГРО: Първите книги, които имах късмета да прочета в обществената библиотека на моя град, бяха от приключения, нищо по-различно от това, което четат тийнейджърите от моето време. И сред тях се откроява Робинзон Крузо. Мисля, че беше първото от всички.
Първата история, която написах с определено лице, беше филмов сценарий, кратко, което по-късно имах късмета да режисирам. Той разказа историята на мимолетната любов между учител от провинциите в сива Испания през XNUMX-те години с млад американец, дошъл в града, за да учи изкуство.
- АЛ: Коя беше първата книга, която те порази и защо?
BM: Бях впечатлен Дивото зове, от Джак Лондон, до точката, в която по-късно преработих цялата му работа. Това, което ме впечатли най-много, беше как той разказа преодоляване на човека сред враждебна природа и хармонията на пейзажите, които я заобикаляха.
- AL: Кой е любимият ти писател? Можете да изберете повече от една и от всички епохи.
BM: Благодаря ви, че ми позволихте да избера няколко. Подчертавам Кеведо, Борхес, Маалуф, Сампедро, Макюън y Делиб. Има още, но те са сред първите.
- AL: Какъв герой в книга би искал да срещнеш и създадеш?
БМ: А Baldassare Опиянен (Пътешествието на Балдасареот Maalouf) за обменяйте истории и опит. Неговите ни позволяват да се задълбочим в кръстопътя, който ни измъчва от древни времена и в способността му да защитава правото да обикаля света като чужденец без унижение.
- AL: Някаква мания, когато става въпрос за писане или четене?
WB: мълчание около мен по време на писането. И идентичен стремеж към четене. Не мога да чета в метрото.
- AL: А предпочитаното от вас място и време да го направите?
BM: Предпочитам пиша за сутрин. По-ясна съм и заобиколена от моите документи и книги. Y. чета, от следобед, в хола или на терасата.
- AL: Какво откриваме в последния ви роман, Мери Бланшар, и защо да изберете герой като нея?
BM: Тук читателят ще намери историята на a изключителна жена и художник. Най-важният художник в Испания. A голямо непознато за публиката, на която се дължи моят роман и тези, които идват по-късно, за да се опитат да изчистят пропуските и мистериите, които заобикаляха живота му.
- AL: Други любими жанрове?
BM: Почти всички без изключение. Всъщност съм работил по няколко: исторически, криминални, текущи ...
- АЛ: Какво четеш сега? А писането?
WB: За нищо, от Уди Алън.
Работя върху историята на три жени: баба, дъщеря и внучка. Преди смъртта си бабата криела кореспонденция с най-важните писатели от тридесетте и любовни писма с непознат. Дъщеря и внучка се опитват да разкрият мистерия.
- АЛ: Как смятате, че издателската сцена е за толкова автори, колкото има или искат да публикуват?
WB: Малко са добрите писатели. Важното е, че обществеността разполага с информация и необходимата подготовка да изберете добре и не се увличайте от големите операции на маркетинг. Това, че мнозина пишат, е много добре, независимо дали е публикувано или не. Разполагането в преувеличеното излизане на пазара на книги ще трябва да бъде ограничено, като се вземе предвид ситуацията, в която живеем.
- AL: Труден ли ви е моментът на криза, който преживяваме, или ще успеете ли да запазите нещо положително за бъдещи романи?
БМ: Разбира се. Това, което преживяваме, е сложно и начинът ни на общуване и живот ни промени. Копнея за нейния край възможно най-скоро. Времето ще ни покаже дали ще служи като аргумент, но със сигурност ще допринесе за интензивното преживяване което представлява за всички.