В тази книга Алберти предава чрез стиховете си разочарованието от това, че е далеч от неговото Пристанище Санта Мария. На новото си място поетът не е близо до морето и това пречи на настроението му, което става сиво предвид разстоянието с приятеля му океана.
Пейзажът, известен на писателя, е далеч и с това разстояние спомените и детският му етап, който е изгубен рай. Напротив, градът се разкрива като сива клетка, в която скуката и носталгията са остри чувства в сърцето на Алберти, който копнее за това, което е оставил след себе си и който е принуден да почувства горчивината на някакъв вид изгнание, което яде отвътре.
В тези стихове на морския копнеж е обичайно да се наблюдава морски елементи тъй като търговските или технически имена и светлината и изображенията играят много важна роля. Морето, което е нещо от града, се третира по последователен начин с метри, вдъхновени от популярната поезия, в които можем да видим паралели, повторения, рефрени и безброй традиционни процедури, които служат за изразяване на носталгия по най-подходящия начин към предмет.
Повече информация - Биография на Рафаел Алберти
Снимка - Лабиринт на палача
Източник - Oxford University Press