пример за диалог
Правилното писане на диалог е една от най-честите пречки, пред които са изправени повечето нови писатели и дори някои опитни автори. И това не е изненадващо, тъй като за овладяването на този ресурс е необходимо пълно познаване на линията «-», правописен знак с множество качества, които, ако не се изучават добре, са склонни да объркват.
Всъщност редакторите често оценяват уменията за писане на амбициозен писател по това колко добре се справят линията (наред с други стилови черти). Вероятно, това е знакът с най-сложните правила на испански, защото освен в диалози, може да се използва и в друг контекст. Поради тази причина следващите параграфи описват как да използвате правилно репликата, за да овладеете добре диалозите.
Правила за използване на линията при писане на диалози на испански език
Когато герой се намеси в разказ, същото се предшества от тире „—“. Освен това всеки член на историята е изразен в различен ред, следователно точката трябва да затваря изявлението. По същия начин секциите на разказвач на истории те са предшествани от гореспоменатия символ и и в двата случая той винаги е директно свързан с дума. Например:
„Вашата история е много интересна, сър“, казах на стареца, който ме спря да ми разкаже всичко това в старческия дом Хуан Гриего миналата неделя, докато бях на гости при баба и дядо.
— Както наредиш, миджо. Животът крие много странни мистерии — отвърна той с дълбоките си зелени очи.
(Откъс от „Проклятието на Педро“, от книгата Приказки от крясъка, от Джон Ортис)
Правила за пунктуация в диалога
Пример за диалог 2
Един от най-сложните аспекти на писането на испански е разположението на точките, запетаи и въпросителни и удивителни знаци в диалог. На първо място, писателят трябва да вземе предвид две гледни точки по отношение на параграфа на разказвача, които са описани в следните параграфи:
Когато параграфът на разказвача е свързан с начина, по който героят се изразява
Този тип клауза се нарича глагол разграничение, започва с малка буква и в края й се поставя съответният препинателен знак. Трябва да се отбележи, че в случай ако в речта на героя има въпросителни или удивителни знаци, правилото не се променя. Тоест подразделът започва с малка буква. Например:
— Извинете, мога ли да седна? — попита мъж в чаша с вестник и кафе в ръка.
— Разбира се, има място — отговори той, усмихвайки се.
— Много им се радваш, нали, Карлос? – скара се непознатият.
-За какво говориш? Откъде знаеш името ми? — отвърна ужасен Карлос.
Освен това, ако диалогът продължава след цитата на разказвача, параграфът завършва с ред, прикрепен към последната дума. След това съответният препинателен знак (точка или запетая) се поставя след затварящия ред на абзаца. За пример, фрагмент от "Limbo" на Ралатос от вика (2020) от J. Ortiz (което е продължение на диалога, показан в предишния параграф):
„От чужди жени, явно“, иронично отговори мистериозният мъж, подавайки револвер изпод вестника. Наредиха да се изтрие тази усмивка... но днес си спасен, има много хора. Пазете се - каза той преди да си тръгне.
Примери със запетая и многоточие
Пример за диалог 3
— Остани там — рече той тъжно, — чакам те дълго.
— Остани там — рече той тъжно, — отдавна те чакам.
— Исках да ви запозная с Алекс — приятеля, когото споменах в началото на историята — със сигурност той няма да е тук днес.
„Исках да ви запозная с Алекс – приятелят, когото споменах в началото на историята – който вероятно няма да е тук днес.
Когато параграфът на разказвача се отнася до действията на героя
Този вид клауза се нарича глагол не дисидентстваше y възниква, когато разказвачът обяснява проблеми, които не са свързани с начина на говорене на героя. Съответно това е намеса на разказвача, в която няма глагол, който да е синоним на „казвам“.
След това, параграфът трябва да започва с главна буква (освен ако не прекъсва линията на диалог) и добавя точка в края на диалога, ако речта на героя не продължава на същия ред. В противен случай препинателните знаци се поставят след реда след булета и възобновяването на диалога започва с главна буква. Например:
– Откриваме изложбата. Добре дошли.” Говорителят на събитието гледа към публиката с израз на очевидно въодушевление.
– Откриваме изложбата. Добре дошли.” Говорителят на събитието е много ентусиазиран. Насладете се на тази великолепна вечер.
– Откриваме изложбата. Добре дошли и – говорителят на събитието е много ентусиазиран – насладете се на тази великолепна вечер.
Други приложения на ивицата
- Да рамкирате пояснения или изменения в рамките на една идея. Когато една клауза е оградена с тирета, тя има по-голяма сила и изолация в сравнение с твърденията, оградени със запетаи. Писателите обаче често смятат, че изолацията, предоставена от израз в скоби, е по-голяма. Например:
- „Хосе се възстановяваше бавно от сърдечната си трансплантация. Това бяха тежки дни за семейството му. Въпреки че органът пристигна точно навреме — всъщност, ако не го беше получил, той щеше да умре след дни — да го видя да лежи в леглото повече от месец, в кома, защото не е усвоил напълно трансплантацията, беше опустошително за неговите близки. ”.
- За посочване на ново уточнение или обяснение в рамките на текст преди това затворени в скоби. В същото време тази пунктуация може да бъде дадена наобратно (нов параграф, отделен със скоби, съдържащ се в друг, вече ограничен с тирета).
- Коментарите на транскрипционист в рамките на цитат също могат да бъдат подчертани, Например:
- Относно разочарованията, които изпитах Кафка Когато работел във фабрика, чешкият писател казал в писмо на приятеля си Макс Брод: „... Аз съм добър само за правене на минути, на което добрият разум на моя шеф – от института за застраховане при трудова злополука – слага солта и вид на добре свършена работа“…
- Тирето в началото на реда се използва в библиографските указатели и в азбучните списъци. (наред с други видове репертоари), за да се посочи, че въпросният елемент или ред е пропуснат, за да не се повтаря, тъй като вече беше споменат по-горе. В този случай след поставяне на знака “—” е задължително да оставите празно място.