Фотография: María Latorre, Facebook профил.
Мария Латоре пише романтични романи и разкази за възрастни и вече има няколко публикувани заглавия като Семейство в процес на работа, Докосване на небето o удоволствия. Последният е озаглавен боси сред корени. Наистина оценявам вашето време и отдаденост на това интервю които публикувам днес.
Мери Латоре. Интервю
- ACTUALIDAD LITERATURA: Последният ти публикуван роман е Боси сред корени. Какво ни казвате за това и откъде идва идеята?
МАРИЯ ЛАТОРЕ: Това е историята на Лола, млада жена, която винаги е живяла в андалуските планини и която след смъртта на майка си отива да живее при баща си в Каталуния. От живот в хижа насред гората, тя се превръща в дъщеря на буржоа лозар и в лицето на този сблъсък той ще реши да не загуби своята същност, каквото и да се случи. Когато попаднете на Сеск Рибелес, служител на баща си, ще започне да изпитва съмнения какво всъщност се опитва да защити и какво пропуска, като се вкопчва в миналото.
Идеята възниква преди почти двадесет години, в история, която написах за конкурс в моя град. В него излязоха два персонажа, от които Исках да обясня повече неща. Те бяха тези, които по-късно ще станат Лола и Сеск. Дълго ми шепнеха историята си и разбрах, че това, което ми разказват, е под формата на роман. Не се чувствах готов да го напиша, затова се записах за курса по романтичен роман на Ерика Гаел — най-доброто нещо, което можех да направя за живота си като писател — и там най-накрая започнах да го оформям.
- AL: Можете ли да си спомните някое от първите си четения? А първата история, която написахте?
ML: The първа история което имах беше наречено Marta и беше за малко момиче, което искаше да порасне, малко назад от Питър Пан. Спомням си го ярко, защото се чувствах като нея. След години ми го дадоха Принцесата на елфите, от Сали Скот и това беше най-доброто гориво за моето аз като писател.
Лос първите истории които съм писал като дете са разпръснати върху опаковъчна хартия и страници, изтръгнати от моите училищни тетрадки. Историята, която помня най-много, е елен, който е бил в капан в корените на едно дърво. Още пазя малко от тях.
- AL: Главен писател? Можете да изберете повече от една и от всички епохи.
ML: Двама писатели, които силно ми повлияха в тийнейджърските ми години, бяха JDSalinger и Федерико Гарсия Лорка. Но мисля, че тя не би била същият писател без Фланъри О'Конър, Хосе Луис Сампедро, Пилар Педраса, Мигел Делибес, Мариса Сицилия, Джани Родари, Ерика Гаел или Хесус Караско и др.
- AL: Какъв герой в книга би искал да срещнеш и създадеш?
ML: Много! Но в момента първото нещо, което идва на ум, е Тирион Ланистър. Когато прочетох книгите преди години, бях очарован от ръбовете им и тяхната човечност, винаги между доброто и злото, роден оцелял.
- AL: Някакво специално хоби или навик, когато става въпрос за писане или четене?
ML: Когато пиша имам нужда от фонова музика, в тон с историята, която държа в ръка. Нямам специален навик да чета, обикновено чета когато имам свободно време, затова напоследък го правя често на мобилния си телефон.
- AL: И предпочитаното от вас място и време да го направите?
ML: Любимото ми място за писане е на открито, с лаптоп или тетрадка, а времето ми е сутрин. Нямам любимо място или време за четене, мисля, че всяко място и всяко време са идеални за това.
- AL: Има ли други жанрове, които харесвате?
ML: Да, мисля, че има прекрасни истории във всички жанрове. По принцип не се ръководя от жанра на романа, за да избирам четиво, обикновено го правя по резюмето или по препоръките на хора, на чиито критерии вярвам.
- AL: Какво четеш сега? А писането?
МЛ: Чета Преводач, de Хосе Гил Ромеро и Горети Ирисари, и пиша a кратък роман което може да се класифицира като сантиментално.
- AL: Как мислите, че е издателската сцена?
ML: В криза. Суровините за книгите в роля са през покрива, комодифицирането на литературата се налага върху нейното качество, на piratería невъзможно за задържане, новите автори имат малко възможности, издателите в повечето случаи все още са закотвени в практики, които вече нямат смисъл и забавят растежа на техните автори, социалните мрежи ни изхвърлят от центъра...
Pero ако има криза, има възможности за промяна, за еволюция и се надяваме да се възползваме от тях, за да подобрим условията на всички и в полза на литературата. Ние авторите и авторите искаме да имаме повече контрол върху кариерата си и това вече променя много неща.
- AL: Труден ли е моментът на криза, който преживяваме, или ще можете ли да запазите нещо положително за бъдещи истории?
ML: Остават ми много положителни неща, разбира се. С хората, които съм срещал по пътя си и най-вече доброто и не толкова доброто, което са ми дали. От човешките отношения е мястото, откъдето до голяма степен идва вдъхновението ми.