Дейвид Б. Гил. Интервю с автора на Изкован в бурята

Дейвид Б. Гил Той е от Кадис и е завършил журналистика. Започна самоиздаване първи роман, El Гереро в сянката на черешовото дърво, който беше финалист в Награда Фернандо Лара и беше първото самоиздадено заглавие, което спечели награда Хислибрис на историческия роман. тогава те дойдоха Деца на двоичния бог, финалист на наградата Игнотус y осем милиони богове който спечели наградата X Hislibris за най-добър роман на испански език. Миналия май той публикува изковани в бурята. Той ни разказва за нея в това интервю Благодаря ви много за отделеното време и доброта

Дейвид Б. Гил — Интервю

• ЛИТЕРАТУРЕН ТОК: Последният ви роман е озаглавен изковани в бурята. Какво ни казвате за това и откъде дойде идеята?

ДЕЙВИД Б. ГИЛ: Това е роман на класическо разследване и мистерия в подхода си, но нетипичен в обстановката, тъй като се развива в Селска Япония от XNUMX-ти век. Трудно ми е да установя произхода на основните идеи на моите романи. Предполагам, че както се случва с всички автори, те възникват от онази приливна вълна от връзки, влияния, препратки и любопитство, която кипи в главите ни. В случай че изковани в бурята ясно се свързва с предишните ми творби, тъй като в основата на всички тях има a мистерия който служи като наративна машина.

• AL: Можете ли да се върнете към първата книга, която сте прочели? А първата история, която написахте?

DBG: Вероятно първата книга, която прочетох сам, щеше да е някаква комикс с астерикс, Мортадело o дрънкане. Родителите ми ги четяха и явно на тригодишна възраст беше обичайно да ме виждат с комикс в ръце.

Първата история, която написах, трябва да е била някаква есе за училище, които обикновено са първите структурирани истории, с които всички се сблъскваме. Продължих да пиша истории сам през ученическите и университетските години, но бяха кратки, не повече от пет страници. Първият текст разказ ларго с което се сблъсках беше Воинът в сянката на черешовото дърво.

• AL: Главен писател? Можете да изберете повече от една и от всички епохи. 

DBG: Разбира се, всички имаме различни влияния, някои по-съзнателни от други. Този, който вложи в мен страстта към разказа, беше J. Р. Р. Толкин, от когото научих, че една книга може да има живот отвъд собствените си страници. На ниво проза и литературен стил ясен референт е Габриел Гарсия Маркеси по отношение на структурата на историята и изграждането на герои, Алън Мур y Наоки Урасава.

• AL: Какъв герой в книга би искал да срещнеш и създадеш? 

DBG: Вероятно Дракула, най-елегантният злодей в историята на литературата.

• AL: Някакви специални навици или навици, когато става въпрос за писане или четене? 

DBG: Соя писател чист. Докато пиша, обичам всичко необходимо да ми е под ръка и на мястото си. Също Обикновено чета половин час преди да започна деня за писане; не непременно привлекателна история или свързана с това, което пиша, но автор, който се отличава с добра проза. ме маркира a бар за високи постижения да постигна и ми помага да се отърва от маниерностите.

• AL: А предпочитаното от вас място и време да го направите? 

DBG: Писането е моята работа, така че не е въпрос на предпочитания. В 9 Седя си в офиса и денят се удължава до 15:XNUMXч.. В особено интензивни периоди на писане, обикновено когато съм към края на ръкописа, може също да напиша събота и неделя където ме хване.

• AL: Има ли други жанрове, които харесвате? 

DBG: Разбира се. любопитно Аз съм по-скоро читател на научна фантастика, отколкото на исторически романи. Но аз използвам всякакви истории във всякакви медии: романи, комикси, филми, телевизия, видеоигри, аниме... Не се затварям към нито един пол; ако историята е добра, мога да бъда пленен от историческа фантастика, фентъзи, трилър или романтика.

• АЛ: Какво четеш сега? А писането?

DBG: Обикновено чета няколко неща в същото време и това е една от причините да чета бавно. Чета ИлиумНа Марио Вилен, което ми изглежда като работа по документиране и актуализиране на Илиада огромен. Битката при Тенгу, от Стан Сакай и различни книги от документация.

Що се отнася до това, което пиша, все още не можете да кажете, но не е роман.

• АЛ: Как мислиш, че е публикуващата сцена?

DBG: Противно на прогнозите, пандемията се оказа повратна точка по отношение на продажбите, които започнаха да се увеличават. Това не означава, че изведнъж сме станали страна на читатели, нито че индустрията е променила модела си. Всяка година продължават да се публикуват много заглавия и пазарът е небалансиран: Повечето заглавия се продават малко или много малко, а някои се продават много. Изглежда всички са съгласни, че има излишък от стартирания и че няма място за консолидиране на a среден списък, но никой не иска да бъде първият, който вдига крака си от газта

• AL: Кризисният момент, който изживяваме, тежък ли е за вас или ще успеете да запазите нещо положително както в културната, така и в социалната сфера?

DBG: Предимството, което ние, писателите, имаме, че в моменти на криза можем да се оттеглим в собствения си свят, да създадем собствената си реалност, поне за няколко часа на ден. Лично всичко това episodio е имало пандемия плодотворна творчески; лошата част дойде, когато се отделихте от текстообработващата програма и включихте новините.