Рамон Мария дел Вале Inclán Той е роден в ден като днешния през 1866 г. във Вилянуева де Ароза. Той беше част от Поколение от 98 и неговата обширна работа (той култивира театъра, поезията, историята и романа) е поставена в рамките на модернизма. Разработи и популяризира обаждането гротескаС Бохемски светлини като най-представителното и известно заглавие. Той също подписа заглавия като Божествени думи, знамена на тирани o вторник на карнавала, Това е а избор фрагменти за запомняне.
Рамон Мария дел Вале Инклан - Фрагменти
Сенчеста градина
Разгледах само една сянка, която се молеше под лампата в презвитерията: това беше майка ми, която държеше отворена книга в ръцете си и четеше с наведена глава. От време на време вятърът люлееше завесата на един висок прозорец. Тогава видях в небето, вече тъмно, лицето на луната, бледо и свръхестествено като богиня, която има своя олтар в гората и в езерата... Страхувах се, както никога не съм бил, но не исках майка ми и сестрите ми ме смятаха за страхливец и аз стоях неподвижно в средата на алтаря, вперил очи в полуотворената врата. Светлината на лампата примигна. В горната част се люлееше завеса на прозореца и облаците преминаха над луната и звездите се светеха и угасваха като нашия живот.
Есенна соната
Стигнах до спалнята му, която беше отворена. Там тъмнината беше тайнствена, парфюмирана и топла, сякаш пазеше галантната тайна на нашите срещи. Каква трагична тайна трябва да пази тогава! Предпазлив и благоразумен, оставих тялото на Конча да лежи на леглото й и се отдалечих без шум.На вратата бях нерешителен и въздишах. Съмнявах се дали да се върна, за да сложа последната целувка върху тези замръзнали устни: устоях на изкушението. Беше като скрупула на мистик. Страхувах се, че има нещо кощунствено в тази меланхолия, която тогава ме обзе. Топлият аромат на нейната спалня запали в мен, като мъчение, сладострастния спомен на сетивата.
Бохемски светлини
Сцена дванадесета
Макс: Дон Латино де Испалис, гротескен персонаж, ще те увековеча в роман!
Дон Латино: Трагедия, Макс.
Макс: Нашата трагедия не е трагедия.
Дон Латино: Е, нещо ще бъде!
Макс: Есперпенто.
Дон Латино: Не си изкривявай устата, Макс.
Макс: Замръзвам!
Дон Латино: Ставай. Хайде да се поразходим.
Макс: Не мога.
Дон Латино: Спрете тази шарада. Хайде да се поразходим.
Макс: Дай ми дъха си. Къде отиде, латино?
Дон Латино: Аз съм до теб.
Макс: Откакто се превърна в вол, не можах да те позная. Дай ми дъха си, славен вол на беленитските ясли. Муге, латино! Ти си окулникът и ако мукаш, бикът на Апис ще дойде. Ще се борим с него.
Дон Латино: Плашиш ме. Трябва да спреш тази шега.
Макс: Ултраистите са фалшификати. Гротеската е измислена от Гоя. Класическите герои излязоха на разходка в Алеята на котката.
Дон Латино: Вие сте напълно извара!
Макс: Класическите герои, отразени във вдлъбнатите огледала, дават Esperpento. Трагичният смисъл на испанския живот може да се случи само със систематично изкривена естетика.
Дон Латино: Мяу! Вие го хващате!
Макс: Испания е гротескна деформация на европейската цивилизация.
Дон Латино: Може! Аз се възпирам.
Макс: Най-красивите изображения във вдлъбнато огледало са абсурдни.
Дон Латино: Съгласен. Но ми е забавно да се гледам в огледалата на Calle del Gato.
Макс: И аз. Деформацията престава да бъде, когато е подчинена на съвършена математика. Сегашната ми естетика е да трансформирам класическите норми с вдлъбната огледална математика.
Пътникът
Животът ми е разбит! В битка
от толкова години дъхът ми отстъпва,
и гордият се замисли
идеята за смъртта, която го преследва.
Бих искал да вляза в мен, да живея с мен,
да мога да направя кръста на челото си,
и без да познавам приятел или враг,
отделени, живейте благочестиво.
Където зеленият фалит на височината
със стада и музиканти овчари?
Къде да се насладите на толкова чиста визия
Какво прави душите и цветята сестри?
Къде да копаем гроба на спокойствие
и да направя мистичен хляб с моите болки?