Днес е ден, в който обикновено се почитат писатели и велики литературни произведения. Искам обаче да почета жена, която не е писала книги, но е участвала, така че всички да имат достъп до култура и четене.
Говоря за Мария Молинер, малко забравена фигура на републиката и която участва в отварянето на библиотеки и създаде добре известен речник: Речникът на Мария Молинер.
Мария Молинер (Сарагоса, 1900-Мадрид, 1981), е библиотекар, филолог и лексикограф. Дъщеря на селски лекар, тя е завършила история в Университета в Сарагоса и година по-късно влезе във Факултета на архивистите, библиотекарите и археолозите чрез опозиция.
Провъзгласяване на републиката и педагогическите мисии
Мария, омъжена с деца, живее във Валенсия, когато републиката е провъзгласена през 1931 година. Месец по-късно правителството създава Борда на педагогическите мисии, в който Мария се включва и създава делегацията на Валенсия.
През 1931 г. неграмотността в Испания надхвърля 44 процента, като повечето жени са и само шест процента от населението имат достъп до книги или вестници. Библиотечната служба се координира от Луис Чернуда, Хуан Висенс и Мария Молинер и за него се разпределят 60 процента от бюджета на педагогическите мисии, което означава, че между 1931 и 1936 г. са създадени 5.522 нови библиотеки.
Във Валенсия Мария посвещава всичките си сили за разширяване на циркулиращите библиотеки, които се състоят от много сто книги за всеки град или село, както за деца, така и за възрастни. Около библиотеките той организира поредица от лекции, филмови сесии, радиопрослушвания и избрани албуми, основни цели в своя революционен план за ограмотяване и културна социализация.
Както можеше да се очаква, нямаше толкова много библиотекари в кариерата за толкова много библиотеки, така че той реши да ги остави в ръцете на учители от мъжки и женски пол, както и на майки на семейства, тъй като забеляза, че те имат повече грижи за културата, отколкото мъжете и той видя жени в тях. перфектни помощници.
Както обяснява Мария Молинер за библиотеките:
Става въпрос за пробуждане и насърчаване на любовта към четенето, поради което в изпратените партиди има много книги, които са забавни и естетически приятни, както и такива с адекватна информация за тези идеи, проблемите и конфликтите, които разтърсват света във всички порядки на мислене и всички цели на живота, какво представлява това човешко нещо, което не може и не трябва да бъде чуждо за никой човек.
El Речник на употребата на испански от Мария Молинер
Смятан за един от най-добрите алтернативни речници на този на Кралската академия (RAE), той е публикуван за първи път през 1966-67 г. от издателство Gredos и Мария Молинер използва повече от петнадесет години за създаването му.
Този речник на дефинициите, синонимите, изразите и наборените фрази и семействата от думи също е истински идеологически и синонимен речник.
Мария Молинер очаква в някои аспекти като ръкополагането на Ll в Lи на Ch в C (критерий, който RAE няма да следва до 1994 г.) или включването на термини в обща употреба, но които RAE не е приел, като думата кибернетика.
Ако искате повече информация за този речник, в Уебсайт на Институт Сервантес те имат много изчерпателна информация за него.
Мария Молинер днес
Мария Молинер е пример за несправедливост спрямо жените и варварството на абсолютизма.
Що се отнася до нейните библиотеки, испанската гражданска война и последвалата диктатура на Франко унищожиха този велик проект на библиотеките на педагогическите мисии и грамотността и социализацията на културата. Както Хуан Висенс заяви във Франция през 1938 г., когато говори за импулса, даден на публичното четене по време на републиката в Испания:
Историята е проста, винаги една и съща, когато хората попаднат във врага: библиотекарят е застрелян, книгите изгорени и всички, които са участвали в неговата организация, са застреляни или преследвани.
От друга страна, Мария Молинер беше първата жена-кандидат, заела фотьойл в Кралската академия на езика, въпреки че фактът, че тя е жена и професионално се смяташе повече за библиотекар, отколкото като филолог, въпреки че е подготвила важен речник, накара го никога да не влиза в него.
Кармен Конде, писателка и първа жена, приета в Академията през 1979 г., не пропусна да го спомене индиректно във входната си реч:
Вашето благородно решение слага край на несправедливата и древна литературна дискриминация.
Тази статия служи в чест на тази дама на езика и културата, която направи толкова много за книгата.
Струва ми се честно да оправдая тази личност на испанската култура, двойно дискриминирана за това, че е жена и за упражняването на примерната си работа по време на Републиката. Моята сърдечна благодарност към нея, тъй като идеите й, макар и твърде много закъснели, дадоха плод и библиотеките са, въпреки кризата, тези места за срещи и разбирателство между хората.