Фотография: сайт на автора.
Дениз Гарсия, Албасете поетеса от Фуенте-Аламо, но се установява в Мурсия, е роден в ден като днешния 1929 г. Завършва романска филология, интересът й към литературата, и по-специално към поезията, започва в началото на вкуса й към Рубен Дарио, Бекер, Розалия де Кастро, Мачадо, както и гръцките и латинските класики. Но за да отпразнува рождения му ден отива един селекция от стихотворения които принадлежат към работата му. За да я открия.
Дионисия Гарсия — Избрани стихотворенияs
САМ?
Благословен да знаеш, че някой те чака
и ще изтърпи сълзите ти,
някой сутрин
присъедини се към събуждането си с ласка,
и е броил много пъти
плевнята на тялото си.
Самотата прогонва този, който ни гледа,
който знае как да сподели това, което научихме,
и с нас се движи
към едни и същи неща.
***
сЪОБЩЕНИЕ
Изведнъж този следобед, две хиляди и девет август,
на масата се появява малко листче хартия,
само с две думи и безпогрешна буква.
Преди повече от десетилетие авторът му ни напусна,
а сега тази хартия е толкова невинна
на маса с различен ред,
а не в дома, в който живееше.
Обръщение на спомените, които получавам в този момент
на страдащата жена, която искаше да бъде обичана.
Той се грижеше за нас по това време в замяна на нежност,
на шепот и обич, с многократни целувки.
Той прости жестовете и упреците ни.
Искаше да пътува до светите места.
Сигурен съм, че най-накрая си видял всичко
и неговото добро сърце ни насърчава.
Може би тази хартия е подарък,
разумно предупреждение, неочаквано,
за нас и нашия беден живот.
***
ПРИЯТЕЛ
Дългоочакваното сбогом приключва днес.
Още един участък от живота зад нас.
Вече няма да идвате с влак да ни посетите
да се опитам да кажа с твърд дъх
докато не получим необяснимото.
Днес съдбата иска вие да сте първи
да разкрие скритото.
Ще разбереш истината, ти, сам, на другия бряг.
***
РАЙСКОТО ДЪРВО
Приюти ни райското дърво
между овощната градина и къщата.
пепелявите му листа
сякаш докосна полумесеца,
небосклонът, толкова близо тогава,
и да живеят звездите
в очите ни на селските деца,
близо до природата.
Спомням си залезите
под дървото и неговия аромат,
където един ден ме обявиха
доставката на ковчега
с роклите на майка ми,
който не познавах
***
СТРАСТ ОТ НУЖЕН ДЕН
В часовете тъга се тълпи
за миналото време,
за живота, който мога да увелича
в неуморна борба.
Това са битките
от миналото и настоящето,
без да е възможно
оправи каквото е изчезнало...
Силни сърдечни удари и мечти,
насърчава пробуждането за радост,
към страстта на необходим ден,
в друг свят, който сега ме приема,
когото обичам и се страхувам и ме кара да се чувствам неспокоен,
в който пия глътка по глътка,
в случай че нямаше повече.
***
МОМЕНТАЛНА СНИМКА
Рак за ръка с баща ми по грациозния булевард
в търсене на приятеля, който най-накрая видяхме.
Беше слънчев март и се приближи фотограф
готов да спре тази сцена.
Нашите дълги палта, усмивката;
елементарната радост от съществуването
белязани завинаги в черно и бяло.
Той ръководеше портата на Алкала,
със своите розови и сиви по камъка,
заобиколен от невинна атмосфера.
Изминаха повече от тридесет години
и минавам през мястото с кола;
Докато минавам, почернелите каменни аркади,
неговият нахален блясък, не обръща внимание на бързането.
Отивам да видя моя приятел, стар и сам.
Неспокойна пролет е без фотограф,
а баща ми не е.
***
ШЕКСПИР НЯМА ВЕЛОСИПЕД
Той беше пешеходец на любовта в Стратфорд,
Шекспир не е имал велосипед;
издигнати земни водовъртежи
в горяща радост
за покриване на разстояния
и се прибирай
от Ан Хатауей,
който чакаше и го прегърна
на неговия верен поклонник.
Сега момчетата
стратфорд любовници,
те претърсват пътя,
но няма повече знаци:
бяха изтрити от толкова много мотори
което само въздухът пази
спомени непокътнати,
живо сърцебиене
от сърцето на млад мъж.
Източник: сайт на автора.