Хуан Торес Залба. Интервю с автора на „Първият сенатор на Рим“.

Снимка: Хуан Торес Залба, страница във Facebook.

Хуан Торес Залба е от Памплона и работи като адвокат, но в свободното си време се посвещава на историческа жанрова литература. След публикуване Помпело. Мечтата на Абисунхар, представен миналата година Първият сенатор от Рим. Благодаря ви много за отделеното време и доброта интервю, където говори за нея и няколко други теми. 

  • ACTUALIDAD LITERATURA: Последният ви роман е озаглавен Първият сенатор от Рим. Какво ни казвате за това и откъде дойде идеята?

ХУАН ТОРЕС ЗАЛБА: Романът разказва събитията, случили се в републикански Рим между годините 152 до 146 пр. н. е., време, в което се е случило събитие от голямо значение, Третата Пуническа война и окончателното превземане и унищожаване на Картаген. 

Това е основната нишка на творбата, чрез която ще можем да опознаем от първа ръка великите исторически личности на момента (Сципион Емилиано, стар Катон, Корнелия, която е майката на братя Грако и др.), най-важните битки, кампаниите в Африка и Испания, политическите дела на Рим и Картаген, празненства, обичаи, ежедневен живот и много повече в осемстотин страници. 

След първия роман, който беше свързан с римската основа на моя град, Памплона, исках да се сблъскам с по-голям, по-амбициозен разказ, История с главни букви, и този път на Република Рим бях страстен по нейните герои , всички те първокласни, нейната епопея и нейното политическо измерение, прелюдия към революцията на братя Грако. И така, малко по малко, се появи идеята за романа, която ми харесваше все повече и повече с напредването на документацията. Само окончателното нападение на Картаген от римските войски и как се стига до тази политическа ситуация си заслужава. Това беше огромен град с плашеща система от стени и огромно население, готово на всичко. Но римляните влязоха. Това, което се случи там, трябваше да е ужасно. 

  • AL: Можете ли да се върнете към първата книга, която сте прочели? А първата история, която написахте?

JTZ: Истината е, че не помня коя беше първата книга, която прочетох. Бих казал един от Петте. Сестра ми ги имаше всички и аз ги обичах. 

Малко по-възрастен, не много, имам особена симпатия към един, озаглавен Хълмът на Едета, детски роман за Втората пуническа война. Възможно е да е белязало нещо в мен, желание или страст към Историята и към живата История. 

Въпреки това си спомням много добре (и баща ми го знае) първата история, която написах. Беше имитация на разказите на „Петимата“, много кратки, но написани по моя собствена инициатива. И истината е, че като я чета днес ми се струва, че никак не е зле (каза с усмивка). 

  • АЛ: А този главен писател? Можете да изберете повече от една и от всички епохи. 

JTZ: Наистина харесвам мощни романи, и то не образно казано, а заради обема им. Харесвам Постегило, разбира се, но особено Колийн Маккълоу, която е скандална. Романите му от древен Рим са впечатляващи. Creation, от Гор Видал, също остави своя отпечатък върху мен. 

И ако оставим историческия роман, аз съм запален по Властелинът на пръстените. Това е едно от малкото произведения, които съм чел повече от веднъж (не съм многократен читател). 

  • AL: Какъв герой в книга би искал да срещнеш и създадеш? 

JTZ: Бих искал да срещна мнозина и да ги видя да се разхождат из Рим, като Катон, Сципион Емилиано, Корнелия, Апий Клаудио Пулкро, Тиберий и Гай Семпроний Грако, Серторио, Помпей Велики... и имам щастието да имам вече ги създаде. Други ми липсват, но от време на време.  

  • AL: Някакви специални навици или навици, когато става въпрос за писане или четене? 

JTZ: Истината е, че не. Мислих малко по този въпрос, но виждам, че нямам хобита и навици. Пиша, когато и как мога (повече през нощта, отколкото през деня), но без нищо специално да кажа освен факта, че имам нужда от много тишина. В моята къща вече са инструктирани, че когато пиша е по-добре да не ме гледат (малко го преувеличавам). 

  • AL: А предпочитаното от вас място и време да го направите? 

JTZ: Уау, вече отговорих на това. Любимото ми време е през нощта (аз съм много бухал), а що се отнася до мястото, понякога го сменям, понякога в спалнята си, други на кухненската маса, трети в стая, която служи за офис... според да ми даде и как се чувствам най-удобно. 

  • AL: Има ли други жанрове, които харесвате? 

JTZ: Жанрът, който свлачище ми харесва, е историческият роман. Извън него фантастичният жанр също ме привлича, но както се казва, козата дърпа планината. 

  • АЛ: Какво четеш сега? А писането?

JTZ: Точно сега съм потопен в продължението на Първият сенатор на Рим. Чета за удоволствието от четенето, в момента нямам време. Работата ми вече изисква много отдаденост, а мястото, което имам, е да пиша. През лятото си взех почивка с El Conquistador от Хосе Луис Корал.

  • АЛ: Как мислиш, че е публикуващата сцена?

JTZ: Вярвам, че не е писано и публикувано толкова много, колкото е било, както в хартиен, така и в дигитален формат. Вярно е, че за начинаещи автори достъпът до издател е наистина сложен, както и продажбата, тъй като конкуренцията и качеството са много високи. В моя случай имам изключителен късмет, че имам издателство, което се грижи много за мен (Сферата на книгите). Виждам също, че има много литературни блогове (като този), групи за четене, групи в социалните мрежи с хиляди членове и т.н., които освен че дават видимост, която е много добре дошла, показват, че интересът към четенето е пълен ефервесценция. 

Друго нещо е щетите, които нанася пиратството, което изглежда е ширещо се. Усилията, които се полагат в създаването на роман или каквото и да е литературно произведение, са огромни и е много разочароващо да се види как циркулират пиратските книги. 

За останалото, наскоро видяхме как големите издатели подписват автори, което показва, че издателският свят се движи, че е много жив. 

  • AL: Труден ли ви е моментът на криза, който преживяваме, или ще можете ли да запазите нещо положително за бъдещи истории?

JTZ: В моя случай не ми е липсвала работа (тъкмо обратното), нито съм имал болезнени преживявания, така че мисля, че нямам причина да се оплаквам. Въпреки това е вярно, че като всички останали, имам голямо желание да възстановя предишния живот, неговата радост, да се забавлявам, да пътувам или да мога да бъда със семейството и приятелите без страх. Както и да е, не мисля, че ще получа нещо положително за бъдещи истории. Беше дълго и трудно време, което е най-добре да оставите зад гърба си.


Бъдете първите, които коментират

Оставете вашия коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

*

  1. Отговорен за данните: Мигел Анхел Гатон
  2. Предназначение на данните: Контрол на СПАМ, управление на коментари.
  3. Легитимация: Вашето съгласие
  4. Съобщаване на данните: Данните няма да бъдат съобщени на трети страни, освен по законово задължение.
  5. Съхранение на данни: База данни, хоствана от Occentus Networks (ЕС)
  6. Права: По всяко време можете да ограничите, възстановите и изтриете информацията си.